Ако детето започне да заеква

Заекването е нарушение на плавността на говора, което се изразява в повтаряне на звукове и срички, в блокажи и напрежение при изговаряне на думи. Причинено е от спазми в дихателната мускулатура, в мускулатурата на гласовия и на артикулационния апарат. Най-често спазмите са резултат от функционално нарушение и много по-рядко са следствие от органични мозъчни увреждания.

Степента на проява на нарушението може да бъде различна, от леки и редки затруднения до тежки и продължителни спазми. Заекването се усилва в непозната среда, при говор пред публика, при устен изпит или разговор със значими за заекващия хора.

Благоприятстващ фактор за появата му е бързото темпо на говор, което се среща при членовете на цели фамилии и лесно се усвоява от децата. В предучилищна възраст е възможно възникване на заекване по подражание, по образец на човек от близкото обкръжение.

Най-често заекването се появява за първи път в ранното детство и се свързва с преживяване на силен страх. Критични са периодите между втората и четвъртата година – времето на най-бурно езиково-говорно развитие и около седмата година, когато детето тръгва на училище. За рисков се приема и периодът на пубертета, поради настъпващите интензивни ендокринни промени в организма. Възникналото заекване в този период, обикновено е рецидив на спонтанно или целенасочено преодоляно заекване в ранната детска възраст.

За естествен етап в развитието на говора се приемат повторенията на думи или отделни звукове, които се наблюдават при повече от половината деца между две и шестгодишна възраст, имат временен характер и се преодоляват без прилагане на специална терапия. Тези несъвършенства се дължат или на естественото желание на децата да повтарят думите, което е характерно за периода, или са следствие от мисленето на глас, в търсене на подходящата следваща дума от изказването.

Терапията на заекването е комплексна и включва:

• осигуряване на спокойна домашна обстановка;
• създаване и спазване на устойчив дневен режим, предвиждащ достатъчно време за нощен сън и дневна почивка;
• редовно и пълноценно хранене, изключващо приемането на силно възбуждащи нервната система храни и напитки;
• разходки сред природата на чист въздух, тишина и спокойствие;
• психотерапия;
• медикаментозна терапия, изписана от невролог, включваща общоукрепващи или успокоителни средства;
• кинезитерапия;
• логопедична терапия.

Как да помогнете на детето си, ако то започне да заеква?

Най-важно е да запазите самообладание и да насочите акцента на вашето общуване върху съдържанието – смисъла, а не върху формата – говора.

Ако детето е малко и не осъзнава заекването си като проблем, не фокусирайте вниманието му върху речта. Бъдете търпеливи и спокойни. Говорете с него по-бавно и изговаряйте ясно звуковете, формулирайки мислите си с кратки фрази. Осигурете възможност на детето да отговаря с по-малко думи на въпросите ви. Не го спирайте, ако то иска да ви каже нещо. Не го поправяйте с укор и не го карайте да повтаря думите, когато водите активен диалог. Помнете, че основната ви задача е да съхраните и поощрите желанието му за общуване и да го предпазите от възникване на страх от говора.

Ако детето осъзнава затруднението си и го преживява тежко, не омаловажавайте проблема и не се правете, че той не съществува. Разговаряйте спокойно и ясно за нарушението и обяснете по достъпен начин същността му. Успокойте детето, че явлението е временно и се среща често при хората, особено при децата. Убедете го, че всеки заекващ може отново да започне да говори плавно. Демонстрирайте съпричастност, подкрепа и желание за промяна, като заедно потърсите специализирана помощ.

Първоначалната среща с логопед ще ви подпомогне в намирането на път за преодоляване на говорните затруднения. Ако ви бъде препоръчана консултация с лекар или психотерапевт, проведете я и представете резултатите от нея на логопеда. Заедно обсъдете възможностите за терапия и изградете стратегия за преодоляване на заекването, акцентирайки върху водещата роля на семейството в този процес.

В домашни условия можете да бъдете полезни като:

• спазвате семейната йерархия и установите ред и дисциплина;
• запазвате добър тон и висока култура на общуване между всички членове на семейството;
• не допускате детето да става свидетел на междуличностни конфликти;
• имате единни изисквания към него и не го обърквате с неясни, разнопосочни и взаимно изключващи се сигнали;
• не го натоварвате с непосилни задачи и неприсъщи за възрастта му отговорности;
• не се отнасяте с него като с болен или непълноценен човек, отхвърляйки всичките му ежедневни задължения;
• не го обвинявате за заекването и не го сравнявате с братя, сестри или приятели, посочвайки ги като пример на правилен говор;
• по възможност не позволявате изолиране на детето от други деца, дълго отсъствие на родител или любим човек;
• избягвате ситуациите, довеждащи до преживяване на силен страх или бурна радост;
• стараете се да бъдете образец на правилен говор;
• заедно слушате приятна, тиха музика или любими на детето песни, пеете и припявате с тях;
• заедно изговаряте залъгалки, броилки, римушки, гатанки и кратки стихчета, изграждайки устойчиви ритмови структури.
• Ако детето е буйно и неспокойно – привлечете вниманието му към интересни, тихи игри.
• Ако пък обратно, то е стресирано и затворено в себе си, стимулирайте го да се включва в игри, в които се справя добре, за да изградите у него самостоятелност, увереност и самообладание.

Преодоляването на заекването е продължителен и многопластов процес, изискващ от родителите търпение, упоритост и всеотдайност. Приемете детето си безрезервно и демонстрирайте безусловната си обич към него във всички ситуации, особено в периодите на най-тежки спазми. Погледнете на заекването като на възможност за сплотяване на цялото семейство в името на една обща, важна цел – увереното и спокойно общуване на вашето дете.

Автор: Нина Найденова