Срещали ли сте такива деца?

Можем да познаем мястото им в клас по невероятната бъркотия, която цари на чина и около тях. Често ги определят като несръчни, недобре ориентирани, изключително разсеяни, отнесени. По време на час гледат през прозореца, сякаш мислите им са някъде другаде. В междучасието скачат първи, бутат несесера на съседа и в опит да се извинят обръщат и собствената си чаша с вода. В занималнята са последни – недописали първото домашно, но с убеждението, че им остава „още малко“. Често приключват задачите със самодоволна усмивка, без да забележат, че страницата е пълна с грешки.

Да си родител на такова дете не е лесно. Учителите се оплакват, че „нищо не довършва“, а у дома подвързаните тетрадки за дни се превръщат в намачкани листове. Домашните започват старателно, но завършват с петна от поправки и драсканици. Междувременно детето оживено разказва за нещо съвсем различно, което го е впечатлило в часа. В тревогата си родителите търсят помощ, но често се сблъскват с противоречиви мнения и липса на решение.

Кога зад трудностите стои дислексия?

Попадайки в логопедичния кабинет за консултация в повечето случаи става ясно, че това са деца с дислексия. След като сме се уверили, че детето е със средна и над средна интелигентност, няма сензорни, неврологични, психиатрични или емоционални проблеми и не е повлияно от неблагоприятни фактори на средата, насочваме вниманието си към училищните затруднения.

И специалистите, и неспециалистите свързват дислексията най-вече с нарушените процеси на овладяване на четенето и писането. Заради неспособността си да отговорят на очакванията и да овладеят писмената реч като останалите, децата постепенно натрупват несигурност и губят желание за учене. Тогава се появяват и организационните проблеми – хаос в материалите, недовършени задачи, трудности в самоподготовката. Те са само парченце от пъзела, оформящ цялостната картина на дислексията.

Работата с логопед и родителската подкрепа обаче дават резултат. Когато тревожността намалее и детето усети успеха си, увереността расте, а редът идва естествено.

А ако не е дислексия?

Има деца, които нямат специфични проблеми с четенето и писането, но срещат същите трудности в организацията. Причините може да бъдат различни: слабо усещане за време, дефицит във вниманието, липса на самоконтрол, ниска мотивация или характерови особености – бавни, внимателни към детайла, но губещи ритъм. Тези деца не се нуждаят от натиск, а от структура и приемане. Родителите могат да помогнат много, като заменят упреците с търпение и съвместно търсене на решения.

Как да подкрепите детето у дома?

Организационните умения се развиват чрез практика и повторение. Ето какво можете да направите:

• Разделяйте задачите на малки, ясни стъпки.
• Използвайте визуални опори – цветове, списъци, графици.
• Създайте предвидим режим – фиксирано време за учене и почивка.
• Показвайте времето – с таймер, часовник или пясъчен часовник.
• Обсъждайте плановете за деня – нека детето участва в изготвянето им.
• Хвалете усилието, не резултата.
• Когато давате инструкции на детето, помолете го да ги повтори.
• Тренирайте паметта ежедневно, правете го в игрова форма винаги, когато е възможно.
• Намерете време да обсъдите заедно домашните, запишете гласово последователно задачите.
• Комбинирайте различните сетива – напр. когато учи нещо ново, накарайте го да разкаже, да напише за това, да чуе нещо по въпроса, да включи движение, ако е възможно.
• Правете заедно презентации.
• Винаги когато е възможно, учете чрез преживяване.
• Снимка на работното място/ шкафчето/ собствената кутия – така, както трябва да изглежда и залепена от вътрешната страна ще помогне на детето да сложи всичко в ред.
• Подчертавайте силните страни.
• Насърчавайте движението и спорта – изграждат дисциплина и самоувереност.

Има още много идеи и варианти, до които може да достигнете дори след една среща с логопед! Навременната помощ спестява много разочарования и създава стабилна основа за успех.

И най-важното!

Децата с организационни затруднения често са изобретателни, мислят оригинално и имат силно въображение. Те не са „разхвърляни“ по характер, а просто им трябва повече време, за да подредят света си. Приемете ги такива, каквито са. Помагайте им да се ориентират, но не ги лишавайте от свободата да бъдат себе си. Когато едно дете се чувства разбрано, то не просто се справя по-добре – то израства уверено и готово за живота.

Автор: Румяна Маринова